Доц. Дарина Георгиева: Ние, лекарите сме привилегировани, защото имаме шанса да превърнем професията си в кауза
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Доц. Дарина Георгиева приключва медицина с отличие през 2000 година в МУ - Варна. През 2010 година придобива компетентност по нервни заболявания.
От 2001 до 2002 година, работи като доктор в ЦСМП - Добрич. По-късно след конкурс поредно е помощник, старши помощник и основен помощник по нервни заболявания и невронауки в универститета.
През 2016 година след сполучлива отбрана на дисертационен труд на тематика " Кардиоваскуларни самостоятелни нарушавания при изострен хемисферен исхемичен инсулт-корелационни изследвания ” придобива научната степен „ лекар “. От 2017 година е доцент по нервни заболявания и невронауки към Медицински университет „ Проф. Д-р Параскев Стоянов ".
Автор е на монографията „ Автономни нарушавания при мозъчен инсулт “. От 2015 година до 2020 година е шеф поделение за лекуване на остри мозъчни инсулти, а от 2020 година досега е шеф на Втора клиника по нервни заболявания. Научните й ползи са в региона на мозъчно-съдовите болести, болести на периферната нервна система, демиелинизиращите и възпалителните болести на нервната система.
Доц. Георгиева, водим този диалог в дните на акцията „ Живот след инсулт “. С какво Ви притегли тази идея?
Животът след инсулт нормално стартира още от болничното заведение. Това даде и името на акцията за повишение информираността за инсулт, която се организира от Асоциацията за инсулт и афазия (АИА) през май тази година.
Мисията на асоциацията е да се понижи тежестта и последствията от инсултите в България посредством по-ефективна предварителна защита, по-добро лекуване и дълготрайна поддръжка за оживелите след инсулт. Вярвам в идеята, която е мой професионален път, тъй като лекарската грижа не трябва да се лимитира до лечебното заведение. Тя продължава и по-късно. Тя затвърждава постигнатото в болнични условия и спомага за повишение на качеството на живот на нашите пациенти. Спомага на болния да резервира умствените и моторните си благоприятни условия, както и да възвърне изгубени такива след инсулта.
Една от главните цели на медицинските екипи, провеждащи лекуване на пациенти с мозъчен инсулт е постигането на такова качество на живот, което да даде опция за ресоциализация на пациентите. За да стана това е нужна незабавна хоспитализация и осъществяване на незабавни диференцирани медицински подходи и лекуване.
Приех да вземам участие в акцията „ Живот след инсулт “, с цел да допринеса за по-добрата осведоменост на хората и здравните експерти по отношение на мозъчния инсулт и опциите за лекуване.
Общество, което разпознава характерен проблем и го приема за важен, разрешава построяването на съответни стратегии, както за предварителна защита, по този начин и за лекуване, и следваща грижа за пациентите и техните близки.
Кампанията на Асоциацията за инсулт и афазия „ Живот след инсулт “ дава опция посредством своите интензивности да търсим спомагателен разговор за обществената значителност на болестта инсулт, както и да подобряваме към този момент постигнатото в лекуването и спомагателната грижа и поддръжка.
Работя в УМБАЛ " Св. Марина " във Варна, която е главен водещ център за лекуване на мозъчно-съдови болести. Още през 2007 година в нашата болница е извършена първата интравенозна тромболиза. През 2009 година поставихме началото на построяването на районна мрежа, за лекуване на инсулти в Североизточна България, чиято цел е да усъвършенстваме времето за реакция в лекуването на мозъчния инсулт. През 2011 година Втора неврологична клиника към УМБАЛ „ Св. Марина “ става първата българска неврологична клиника, присъединена към регистъра SITS и е първият Център за лекуване на остри инсулти в България, който е регистриран в инициатиата на Европейската организация по инсулт - Angels. През 2016 година е издадена заповед на министъра на опазването на здравето за обезпечаване на медицински произведения за интервенционално лекуване на острия исхемичен инсулт, като към тази дата нашият център има към този момент 5- годишен опит в интервенционалното лекуване на болестта.
Повече от две десетилетия се стремим да осигурим качествено лекуване на пациентите с инсулт. Споделяме знанията и проблемите си от ежедневната процедура с останалите центрове за лекуване на инсулт. Тази година, като част от акцията на Асоциацията за инсулт и афазия „ Живот след инсулт “, УМБАЛ „ Св. Марина “ ще организира безвъзмездни прегледи на пациенти след прекаран инсулт на 31 май.
Ръководите едно от най-тежките отделения на УМБАЛ „ Св. Марина “, трансформира ли се потокът от пациенти през годините?
Всяко едно поделение в лечебното заведение се сблъсква с тежки случаи и ориси. Вярно е обаче, че при нас, за жалост, пациентът не всеки път продължава своя житейски път. За тези, на които обаче съумяваме да помогнем, ние би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да облекчим техния живот и отвън болничното заведение. Медицината през днешния ден разполага с от ден на ден благоприятни условия, които не трябва да се омаловажават след прекосяване на острата фаза. Като доктор бих споделила, че се концентрирам главно върху грижата, в сравнение с върху статистиката, само че за жалост от ден на ден нараства броят на пациентите с мозъчен инсулт. Тревожен е и фактът, че понижава възрастовата граница на мозъчно-съдовите болести. Променя се рисковият профил – от ден на ден са пациентите, които използват психо-активни и упойващи субстанции, най-вероятно това е обвързвано с динамичния и стресов метод на живот.
Носи ли Ви задоволство тази работа?
Когато избирах преди доста години специалност, това, което ме притегли в лекарската специалност, бе точно опцията да бъдеш потребен на хората. Считам, че ние, лекарите, сме привилегировани хора, тъй като имаме шанса да превърнем специалността, която упражняваме, в своя идея.
Удовлетворението е огромно, когато имаме възможноост да прилагаме най-съвременното лекуване при пациентите. В нашата болница се ползват най-новите способи за лекуване на мозъчния инсулт -интравенозна тромболиза, ендоваскуларно лекуване при остри исхемични инсулти, ендоваскуларно лекуване при субарахноидален кръвоизлив, взаимно с Клиниката по неврохирургия и Центъра по интервенционална рентгенология.
Наистина съм радостна, че вземам присъединяване в акцията на Асоциацията за инсулт и афазия тази година, тъй като това е още една опция да подчертаем за необятната общност, че има голям брой съвременни способи в лекуването на инсулт. А това, което е най-важно, е фактът, че тези съвременни способи се ползват и в нашата страна.
В болница „ Св. Марина “ лекуването на мозъчно-съдовите болести, се прави от мултидисциплинарни екипи с отлична теоретична и практическа подготовка.. МУ-Варна дава чудесно качество на образование на лекари по високоспециализирани действия освен в интервенционалната неврология, само че в други специалности, нужни за построяването на мултидисциплинарни екипи
В болничното заведение се правят и генетични проучвания в тясно съдействие с Медико-генетичната лаборатория, където има опция за проучване и следене даже и на роднини на пациентите.
Възможността за висококвалифицирана диагностика, съответно характерно лечебно държание и интензивно лекуване, ефикасна първична и вторична профилактика обезпечават високо качество на живот на нашите пациенти в бъдеще, а това е най-голямото задоволство за нас.
Всъщност, по какъв начин решихте да станете невролог?
След като приключих медицина през 2000 година, предстоеше избор на компетентност. Със сигурност желаех да имам директен контакт с пациента, да приказвам с него. Нервната система, дружно с ендокринната, взе участие във всички процеси в човешкото тяло. Имах интерес към ендокринологията, само че неврологията беше по-сериозно предизвикателство за мен, тъй като учи най-висшия човешки орган, най-високо проведената жива материя – нервната тъкан.
Органите на нервната система реализират връзката на организмите с външната среда и взаимната връзка на всички тъкани и органи на останалите органни системи. Неврологията е комплицирана, забавна и разумна просвета. Може би това предизвика моя интерес към тази необятна материя.
Кои бяха Вашите най-хубави учители в специалността?
Няма неприятни учители! Човек се учи, в случай че желае. Животът е най-големият преподавател и човек усвоява уроците съгласно ценностната си система. Щастлива съм, че имах и имам опция да се изучавам от невролози, като проф. Димитър Минчев, проф. Надежда Делева, доцент Лиляна Хавезова, доцент Венелин Дренски, доктор Стефан Тодоров, проф. Силва Андонова, проф. Ара Капрелян, доцент Александра Цукева и доста други.
Към кои проблеми на неврологията насочвате научните си ползи?
Невронауката се развива с доста бързи темпове, това е компетентност, в която непрекъснато настъпват доста промени. Един образец за това са новите способи на лекуване на исхемичните инсулти – венозната тромболиза, ендоваскуларното лекуване – тромбектомиите. По–широките ми ползи са в региона на мозъчно-съдовите болести и болесттите на периферната нервна система.
Кои професионални цели желаете да видите осъществени в близко и по-далечно бъдеще?
Неудовлетворителен е фактът, че от всички 134 центъра за лекуване на инсулт в България, единствено в към 40 се прави интравенозна тромболиза, а в три – ендоваскуларно лекуване. Надявам се, че скоро ще пристигна времето, когато допълнително центрове ще се организира диференцирано лекуване при пациентите с инсулт. Надявам се също по този начин акциите като тази, в която и аз вземам участие в този момент – „ Живот след инсулт “, да бъдат по-чести, да обгръщат разнородни аспекти на болестта инсулт и да насочат вниманието на обществото към нужните дейности за реализиране на предварителна защита.
Кои полезности като доктор и човек се стремите да отстоявате постоянно и при всички условия?
Като доктор и човек имам вяра, че грижата, милосърдието, съпричастността към болката на другите са определящи в нашата специалност. Има тежки моменти, които и ние лекарите претърпяваме дружно с пациента и неговите близки. Моменти, когато и медицината от време на време е безсилна, само че тук точно е нашата роля - да даваме освен грижа, само че и съпричастност, вяра и поддръжка, тъй като на първо място сме хора!
Какво бихте желала да пожелаете на Вашите студенти, които в този момент поемат по пътя на науката и на лекарското изкуство?
Медицинският университет във Варна е един от най-модерните университети в страната, който предлага на своите студенти високотехнологични способи и средства на преподаване, преподаватели, които са приети експерти в своята област, както и отлична база. Благодарение на това, още от студентските години образованието в МУ-Варна е на високо равнище. Успешно се осъществят докторанти, които имат опция да се развиват, като употребяват високи технологии. В съдействие с МУ-Варна се организират доста конференции, в това число и идната Трета национална конференция по инсулт през месец юни, където също вземат участие студенти и докторанти.
Като началник на млад колектив, бих желала да пожелая на сътрудниците, студентите - да развиват знанията си и да дават най-хубавото от себе си като лекари и хора на своите пациенти.
Надявам се също да научим нашите млади сътрудници да отдават време, познания и благосклонност на обществено значими дела, каквато е тази на Асоциацията за инсулт и афазия - да разпространява здравословен метод на живот като част от тактика за предварителна защита и ограмотяване на обществото по отношение на последствията от инсулта.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Доц. Дарина Георгиева приключва медицина с отличие през 2000 година в МУ - Варна. През 2010 година придобива компетентност по нервни заболявания.
От 2001 до 2002 година, работи като доктор в ЦСМП - Добрич. По-късно след конкурс поредно е помощник, старши помощник и основен помощник по нервни заболявания и невронауки в универститета.
През 2016 година след сполучлива отбрана на дисертационен труд на тематика " Кардиоваскуларни самостоятелни нарушавания при изострен хемисферен исхемичен инсулт-корелационни изследвания ” придобива научната степен „ лекар “. От 2017 година е доцент по нервни заболявания и невронауки към Медицински университет „ Проф. Д-р Параскев Стоянов ".
Автор е на монографията „ Автономни нарушавания при мозъчен инсулт “. От 2015 година до 2020 година е шеф поделение за лекуване на остри мозъчни инсулти, а от 2020 година досега е шеф на Втора клиника по нервни заболявания. Научните й ползи са в региона на мозъчно-съдовите болести, болести на периферната нервна система, демиелинизиращите и възпалителните болести на нервната система.
Доц. Георгиева, водим този диалог в дните на акцията „ Живот след инсулт “. С какво Ви притегли тази идея?
Животът след инсулт нормално стартира още от болничното заведение. Това даде и името на акцията за повишение информираността за инсулт, която се организира от Асоциацията за инсулт и афазия (АИА) през май тази година.
Мисията на асоциацията е да се понижи тежестта и последствията от инсултите в България посредством по-ефективна предварителна защита, по-добро лекуване и дълготрайна поддръжка за оживелите след инсулт. Вярвам в идеята, която е мой професионален път, тъй като лекарската грижа не трябва да се лимитира до лечебното заведение. Тя продължава и по-късно. Тя затвърждава постигнатото в болнични условия и спомага за повишение на качеството на живот на нашите пациенти. Спомага на болния да резервира умствените и моторните си благоприятни условия, както и да възвърне изгубени такива след инсулта.
Една от главните цели на медицинските екипи, провеждащи лекуване на пациенти с мозъчен инсулт е постигането на такова качество на живот, което да даде опция за ресоциализация на пациентите. За да стана това е нужна незабавна хоспитализация и осъществяване на незабавни диференцирани медицински подходи и лекуване.
Приех да вземам участие в акцията „ Живот след инсулт “, с цел да допринеса за по-добрата осведоменост на хората и здравните експерти по отношение на мозъчния инсулт и опциите за лекуване.
Общество, което разпознава характерен проблем и го приема за важен, разрешава построяването на съответни стратегии, както за предварителна защита, по този начин и за лекуване, и следваща грижа за пациентите и техните близки.
Кампанията на Асоциацията за инсулт и афазия „ Живот след инсулт “ дава опция посредством своите интензивности да търсим спомагателен разговор за обществената значителност на болестта инсулт, както и да подобряваме към този момент постигнатото в лекуването и спомагателната грижа и поддръжка.
Работя в УМБАЛ " Св. Марина " във Варна, която е главен водещ център за лекуване на мозъчно-съдови болести. Още през 2007 година в нашата болница е извършена първата интравенозна тромболиза. През 2009 година поставихме началото на построяването на районна мрежа, за лекуване на инсулти в Североизточна България, чиято цел е да усъвършенстваме времето за реакция в лекуването на мозъчния инсулт. През 2011 година Втора неврологична клиника към УМБАЛ „ Св. Марина “ става първата българска неврологична клиника, присъединена към регистъра SITS и е първият Център за лекуване на остри инсулти в България, който е регистриран в инициатиата на Европейската организация по инсулт - Angels. През 2016 година е издадена заповед на министъра на опазването на здравето за обезпечаване на медицински произведения за интервенционално лекуване на острия исхемичен инсулт, като към тази дата нашият център има към този момент 5- годишен опит в интервенционалното лекуване на болестта.
Повече от две десетилетия се стремим да осигурим качествено лекуване на пациентите с инсулт. Споделяме знанията и проблемите си от ежедневната процедура с останалите центрове за лекуване на инсулт. Тази година, като част от акцията на Асоциацията за инсулт и афазия „ Живот след инсулт “, УМБАЛ „ Св. Марина “ ще организира безвъзмездни прегледи на пациенти след прекаран инсулт на 31 май.
Ръководите едно от най-тежките отделения на УМБАЛ „ Св. Марина “, трансформира ли се потокът от пациенти през годините?
Всяко едно поделение в лечебното заведение се сблъсква с тежки случаи и ориси. Вярно е обаче, че при нас, за жалост, пациентът не всеки път продължава своя житейски път. За тези, на които обаче съумяваме да помогнем, ние би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да облекчим техния живот и отвън болничното заведение. Медицината през днешния ден разполага с от ден на ден благоприятни условия, които не трябва да се омаловажават след прекосяване на острата фаза. Като доктор бих споделила, че се концентрирам главно върху грижата, в сравнение с върху статистиката, само че за жалост от ден на ден нараства броят на пациентите с мозъчен инсулт. Тревожен е и фактът, че понижава възрастовата граница на мозъчно-съдовите болести. Променя се рисковият профил – от ден на ден са пациентите, които използват психо-активни и упойващи субстанции, най-вероятно това е обвързвано с динамичния и стресов метод на живот.
Носи ли Ви задоволство тази работа?
Когато избирах преди доста години специалност, това, което ме притегли в лекарската специалност, бе точно опцията да бъдеш потребен на хората. Считам, че ние, лекарите, сме привилегировани хора, тъй като имаме шанса да превърнем специалността, която упражняваме, в своя идея.
Удовлетворението е огромно, когато имаме възможноост да прилагаме най-съвременното лекуване при пациентите. В нашата болница се ползват най-новите способи за лекуване на мозъчния инсулт -интравенозна тромболиза, ендоваскуларно лекуване при остри исхемични инсулти, ендоваскуларно лекуване при субарахноидален кръвоизлив, взаимно с Клиниката по неврохирургия и Центъра по интервенционална рентгенология.
Наистина съм радостна, че вземам присъединяване в акцията на Асоциацията за инсулт и афазия тази година, тъй като това е още една опция да подчертаем за необятната общност, че има голям брой съвременни способи в лекуването на инсулт. А това, което е най-важно, е фактът, че тези съвременни способи се ползват и в нашата страна.
В болница „ Св. Марина “ лекуването на мозъчно-съдовите болести, се прави от мултидисциплинарни екипи с отлична теоретична и практическа подготовка.. МУ-Варна дава чудесно качество на образование на лекари по високоспециализирани действия освен в интервенционалната неврология, само че в други специалности, нужни за построяването на мултидисциплинарни екипи
В болничното заведение се правят и генетични проучвания в тясно съдействие с Медико-генетичната лаборатория, където има опция за проучване и следене даже и на роднини на пациентите.
Възможността за висококвалифицирана диагностика, съответно характерно лечебно държание и интензивно лекуване, ефикасна първична и вторична профилактика обезпечават високо качество на живот на нашите пациенти в бъдеще, а това е най-голямото задоволство за нас.
Всъщност, по какъв начин решихте да станете невролог?
След като приключих медицина през 2000 година, предстоеше избор на компетентност. Със сигурност желаех да имам директен контакт с пациента, да приказвам с него. Нервната система, дружно с ендокринната, взе участие във всички процеси в човешкото тяло. Имах интерес към ендокринологията, само че неврологията беше по-сериозно предизвикателство за мен, тъй като учи най-висшия човешки орган, най-високо проведената жива материя – нервната тъкан.
Органите на нервната система реализират връзката на организмите с външната среда и взаимната връзка на всички тъкани и органи на останалите органни системи. Неврологията е комплицирана, забавна и разумна просвета. Може би това предизвика моя интерес към тази необятна материя.
Кои бяха Вашите най-хубави учители в специалността?
Няма неприятни учители! Човек се учи, в случай че желае. Животът е най-големият преподавател и човек усвоява уроците съгласно ценностната си система. Щастлива съм, че имах и имам опция да се изучавам от невролози, като проф. Димитър Минчев, проф. Надежда Делева, доцент Лиляна Хавезова, доцент Венелин Дренски, доктор Стефан Тодоров, проф. Силва Андонова, проф. Ара Капрелян, доцент Александра Цукева и доста други.
Към кои проблеми на неврологията насочвате научните си ползи?
Невронауката се развива с доста бързи темпове, това е компетентност, в която непрекъснато настъпват доста промени. Един образец за това са новите способи на лекуване на исхемичните инсулти – венозната тромболиза, ендоваскуларното лекуване – тромбектомиите. По–широките ми ползи са в региона на мозъчно-съдовите болести и болесттите на периферната нервна система.
Кои професионални цели желаете да видите осъществени в близко и по-далечно бъдеще?
Неудовлетворителен е фактът, че от всички 134 центъра за лекуване на инсулт в България, единствено в към 40 се прави интравенозна тромболиза, а в три – ендоваскуларно лекуване. Надявам се, че скоро ще пристигна времето, когато допълнително центрове ще се организира диференцирано лекуване при пациентите с инсулт. Надявам се също по този начин акциите като тази, в която и аз вземам участие в този момент – „ Живот след инсулт “, да бъдат по-чести, да обгръщат разнородни аспекти на болестта инсулт и да насочат вниманието на обществото към нужните дейности за реализиране на предварителна защита.
Кои полезности като доктор и човек се стремите да отстоявате постоянно и при всички условия?
Като доктор и човек имам вяра, че грижата, милосърдието, съпричастността към болката на другите са определящи в нашата специалност. Има тежки моменти, които и ние лекарите претърпяваме дружно с пациента и неговите близки. Моменти, когато и медицината от време на време е безсилна, само че тук точно е нашата роля - да даваме освен грижа, само че и съпричастност, вяра и поддръжка, тъй като на първо място сме хора!
Какво бихте желала да пожелаете на Вашите студенти, които в този момент поемат по пътя на науката и на лекарското изкуство?
Медицинският университет във Варна е един от най-модерните университети в страната, който предлага на своите студенти високотехнологични способи и средства на преподаване, преподаватели, които са приети експерти в своята област, както и отлична база. Благодарение на това, още от студентските години образованието в МУ-Варна е на високо равнище. Успешно се осъществят докторанти, които имат опция да се развиват, като употребяват високи технологии. В съдействие с МУ-Варна се организират доста конференции, в това число и идната Трета национална конференция по инсулт през месец юни, където също вземат участие студенти и докторанти.
Като началник на млад колектив, бих желала да пожелая на сътрудниците, студентите - да развиват знанията си и да дават най-хубавото от себе си като лекари и хора на своите пациенти.
Надявам се също да научим нашите млади сътрудници да отдават време, познания и благосклонност на обществено значими дела, каквато е тази на Асоциацията за инсулт и афазия - да разпространява здравословен метод на живот като част от тактика за предварителна защита и ограмотяване на обществото по отношение на последствията от инсулта.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ